Замърсяването на околната среда е глобален проблем, който все повече се утвърждава с всеки един отпадък, който е извън определеното му място за съхранение. Траен замърсител това е пластмасата под всякаква форма. Навлязла е дотолкова, че всеки втори продукт е изработен от този вид материал, за който не е намерен начин да се разгражда след като е попаднал в околната среда. Вследствие около нас се натрупват неестествени планини от отпадък, които ние градим с лекомислие и успокоение, че някак си те ще изчезнат с времето. Това няма как да се случи без намесата на човешкия ум и изобретателност.
Има инсталации и подходи, които рециклират определен вид пластмаса, но не гарантират безопасното и безотпадното им преработване. Повечето процеси са свързани с горене, като по този начин вредните емисии от пластмасата отново се връщат в природата, но под формата на газообразно вещество.
Идеята на Георги Йончев е повлияна от всички тези компоненти и минуси към старание да се намали “строежа“ на лавините пластмаса. Мисълта му е насочена към определен вид “боклук“ – туби от масла, които се водят опасен отпадък и изискват по специално отношение, спрямо тяхната преработка и съхранение.
